Постинг
13.08.2015 21:23 -
Едно ново начало.. може би?
Не съм писала от години, и ей така случайно цъкайки си профила във фейсбук се сещам, че имам блог... и тъй като в момента не съм сигурна, че ще намеря някого, с когото да споделя точно тези размисли, реших да ги излея тук.
Скоро заминавам, отивам да живея в чужбина, в Испания да сме по-точни. Не че някога съм го очаквала, но ето... просто един ден съвсем наскоро си поглеждам скайпа и гледам, че са ме търсили. Помислям си го, и то точно това се оказва (не знам дали съм споменавала и друг път за разни такива странни неща, дето си ги помислям и после просто си се случват, но ето... това е един от тях)... снощи преди да заспя размишлявах над въпроса има ли такова нещо като "съдба"... преди няколко седмици буквално се чудех как може цели периоди от живота ми да са тотално спрели и после буквално за някакво супер кратко време да се случат хиляди изненадващи неща, които да го преобърнат на 180 градуса. Липсваха ми тези моменти и ето, пак се случи. Хвърлям се в това начинание с главата надолу, дори в началото се чудех много дали да го направя, тъй като съм доста апатична напоследък към почти всичко.... Все още живея с онова усещане за "очакване".... дори наскоро го обяснявах на някого.. как живея от един момент, чакайки да дойде друг... и това е нещото, което ми осмисля до някаква степен съществуването, иначе ако няма такава крайна точка в пътуването просто умирам от скука и най-вече чувствам как се нося в безтегловност по линията на времето и го губя безвъзвратно....
Не знам какво ме очаква, отивам сама, отивам при хора, които донякъде познавам, отивам без да знам езика, макар и да е близък до италианския, който съм започнала да позабравям... отивам просто така, защото не съм правила нищо спонтанно от много време насам и вече не се сещам за друго което мога да направя, за да изляза от порочния кръг "работа-вкъщи-работа"....макар и напоследък да излизам повече и да се срещам с разни хора....ноември ходих в Барселона и тогава стигнах до извода, че бих живяла в този град, кой знае.. може би това трябва да е новата ми цел... там се усещах някак в свои води..... отивам за да рестартирам живота си, надявам се наистина да се случи, защото имам нужда от промяна и то огромна... стискайте ми палци *_*
Скоро заминавам, отивам да живея в чужбина, в Испания да сме по-точни. Не че някога съм го очаквала, но ето... просто един ден съвсем наскоро си поглеждам скайпа и гледам, че са ме търсили. Помислям си го, и то точно това се оказва (не знам дали съм споменавала и друг път за разни такива странни неща, дето си ги помислям и после просто си се случват, но ето... това е един от тях)... снощи преди да заспя размишлявах над въпроса има ли такова нещо като "съдба"... преди няколко седмици буквално се чудех как може цели периоди от живота ми да са тотално спрели и после буквално за някакво супер кратко време да се случат хиляди изненадващи неща, които да го преобърнат на 180 градуса. Липсваха ми тези моменти и ето, пак се случи. Хвърлям се в това начинание с главата надолу, дори в началото се чудех много дали да го направя, тъй като съм доста апатична напоследък към почти всичко.... Все още живея с онова усещане за "очакване".... дори наскоро го обяснявах на някого.. как живея от един момент, чакайки да дойде друг... и това е нещото, което ми осмисля до някаква степен съществуването, иначе ако няма такава крайна точка в пътуването просто умирам от скука и най-вече чувствам как се нося в безтегловност по линията на времето и го губя безвъзвратно....
Не знам какво ме очаква, отивам сама, отивам при хора, които донякъде познавам, отивам без да знам езика, макар и да е близък до италианския, който съм започнала да позабравям... отивам просто така, защото не съм правила нищо спонтанно от много време насам и вече не се сещам за друго което мога да направя, за да изляза от порочния кръг "работа-вкъщи-работа"....макар и напоследък да излизам повече и да се срещам с разни хора....ноември ходих в Барселона и тогава стигнах до извода, че бих живяла в този град, кой знае.. може би това трябва да е новата ми цел... там се усещах някак в свои води..... отивам за да рестартирам живота си, надявам се наистина да се случи, защото имам нужда от промяна и то огромна... стискайте ми палци *_*
Търсене
За този блог
Гласове: 230
Блогрол
